- "Две домакинства, и двете еднакви по достойнство," подчертава равенството между Монтеки и Капулети, предполагайки, че конфликтът им не възниква от някакво присъщо превъзходство, а по-скоро от безсмислена гордост и съперничество. Прилагателното „сходни“ подчертава споделената им отговорност в последвалата трагична вражда.
- „От древна злоба до нов бунт,“ установява дългогодишния характер на конфликта, което предполага, че той е дълбоко вкоренен и се предава от поколения. Думата "бунт" предполага бунтовно въстание, което засилва усещането за безредие и хаос.
- "Където гражданската кръв прави ръцете на гражданите нечисти," използва мощни образи, за да опише кръвопролитието и насилието, произтичащи от враждата. Тук думата „граждански“ се използва в двоен смисъл, отнасяйки се както до конфликта в града (гражданска война), така и до опетняването на ръцете с кръвта на съгражданите. Тази дикция подчертава трагичните последици от враждата и нарушаването на социалната хармония.
- "Оттам фаталните слабини на тези двама врагове," въвежда злополучния роман между Ромео и Жулиета, представяйки го като следствие от продължаващия конфликт. Използването на думата „фатален“ предполага, че влюбените са обречени от самото начало и че връзката им е обречена да завърши трагично.
- "Двойка звездни любовници отнемат живота си," използва метафората за двама звездни любовници, чиито съдби са преплетени и обречени да завършат трагично. Фразата „пресечена звезда“ предполага, че любовта им е обречена от небесни сили извън техния контрол, добавяйки усещане за неизбежност към тяхното падение.
Тези внимателно подбрани думи и фрази създават тържествена и предчувствена атмосфера в пролога, подготвяйки публиката за предстоящите трагични събития. Дикцията на пиесата създава усещането за неизбежност и обречената съдба на главните герои, подготвяйки сцената за разгръщащата се трагедия.