2. Ясен централен конфликт: Монологът трябва да се фокусира върху един централен конфликт, който движи емоциите и мотивацията на говорещия. Този конфликт може да бъде вътрешен, като борба със съвестта, или външен, като битка срещу потисническа сила.
3. Поетичен език: Езикът на драматичния монолог трябва да бъде силно стилизиран и образен, използвайки ярки образи и алюзии, за да създаде силно емоционално въздействие. Говорителят трябва да използва различни реторични средства, като метафори, персонификация и алитерация, за да подобри музикалността и изразителността на своя език.
4. Усещане за неотложност: Монологът трябва да има усещане за непосредственост и неотложност, сякаш говорещият е уловен в момента и трябва да изкаже мнението си, преди да е станало твърде късно. Това може да се постигне чрез използването на силни глаголи, възклицателни изречения и повтарящи се фрази.
5. Динамична структура: Монологът трябва да нараства с интензивност към драматична кулминация и след това да затихва, често завършвайки със силно заключително изявление или изображение. Емоциите на говорещия трябва да се променят и развиват по време на монолога, а езикът трябва да отразява това емоционално пътуване.