1. Напрежение: След убийството на Цезар и мощната реч на Антоний емоциите вече са нагорещени. Заговорниците се страхуват за живота си и се оттеглят в столицата, несигурни относно следващите си стъпки. Напрежението във въздуха е осезаемо, тъй като остава да видим как ще се развие общественото недоволство срещу тях.
2. Страх: Народът на Рим е обхванат от страх и негодувание към заговорниците, че разстройват живота им и предизвикват установения ред. Страховете се подхранват от стратегическата употреба на реториката на Антоний, която представя заговорниците като кръвожадни тирани. Страхът на тълпата се проявява в гнева и готовността й да се обърне срещу убийците.
3. Несигурност: Огромна е несигурността по отношение на развитието на събитията. Бъдещето на републиката виси на косъм, със заговорниците от едната страна и Антоний, Октавий и Лепид от другата. Атмосферата е изпъстрена с несигурност относно това кой ще излезе победител в тази борба за власт.
4. Хаос: Улиците са хвърлени в хаос, докато буйстващата тълпа подпалва къщите на заговорника. Тълпата е неконтролируема и водена от чувство за отмъщение. Тази хаотична ситуация допълнително допринася за усещането за безредие и нестабилност в Рим.
5. Предсказване: Има усещане за предстояща гибел и предчувствие, когато краят на пиесата наближава. Настроението е помрачено от осъзнаването, че политическият пейзаж на Рим е бил непоправимо променен от действията на заговорника и последствията все още не са напълно осъзнати.
В обобщение, настроението в края на четвърто действие в Юлий Цезар е напрежение, страх, несигурност, хаос и предчувствие. Пиесата поставя началото на напрегнатата кулминация на събитията във финалното действие.