Този въпрос възниква през цялата игра, докато Хамлет се бори с:
* Естеството на смъртта и отвъдното: Той обмисля самоубийство, поставя под въпрос смисъла на живота и се бори с идеята какво се случва след смъртта.
* надеждността на външния вид и възприятието: Хамлет е поразен от съмнения относно автентичността на това, което вижда и чува, особено по отношение на призрака на баща си и мотивите на хората около него.
* Ролята на съдбата и свободната воля: Той се бори с идеята дали има контрол върху собствената си съдба или дали е просто пешка в по -голяма, предварително определена игра.
* Силата на езика и измамата: Хамлет е наясно с начините, по които езикът може да се използва за манипулиране и измама, което затруднява различаването на истината от лъжата.
Тази централна тема за поставяне под въпрос на реалността и истината води до много от емблематичните елементи на пиесата, като например:
* Известните солоки на Хамлет: Той обмисля смисъла на живота, природата на смъртта и предизвикателствата на разбирането на света около него.
* The Play-Within-A-Play: Това служи като средство за Хамлет да тества истинността на вината на краля и да изследва силата на изпълнението и илюзията.
* Нееднозначността и отвореността на пиесата: Финалът оставя много въпроси без отговор, принуждавайки публиката да се бори с неяснотата на реалността и предизвикателствата на дефинирането на истината.
Разглеждайки този централен въпрос, можем по -добре да разберем вътрешните борби на Хамлет, драматичния конфликт на пиесата и трайното значение на неговите теми.