1. Акцент върху семейните връзки:Речта подчертава дълбоката любов и лоялност на Антигона към нейните починали братя, Полиник и Етеокъл. Нейният отказ да изостави телата им демонстрира силните й семейни връзки и важността на почитането на мъртвите според нейните вярвания и обичаи.
2. Израз на мъка и разочарование:Думите на Антигона предават нейната скръб и мъка от трагичната съдба на нейните братя, страданието, което издържа, и чувството й за безпомощност. Нейното емоционално състояние предизвиква съчувствие у публиката, тъй като те могат да се свържат с болката й и да разберат отчаяните й действия.
3. Несправедливост на закона:Речта хвърля светлина върху суровия и несправедлив закон, наложен от Креон, който забранява погребението на Полиник. Публиката може да разбере, че съпротивата на Антигона срещу този закон произтича от нейните морални принципи и желанието й да почита брат си, а не от предизвикателство или бунт.
4. Саможертва и безкористност:Речта на Антигона разкрива нейната готовност да се жертва в името на брат си и нейните ценности. Тя приема потенциалното наказание за действията си без страх, което подсказва безкористната й отдаденост на дълга.
5. Контраст с Креон:Съпоставяйки емоционалната уязвимост на Антигона със студената и безмилостна позиция на Креон, публиката може да види ярък контраст между техните герои. Човечността и емпатията на Антигона стават по-очевидни в сравнение със суровото и неотстъпчиво отношение на Креон.
Като цяло, речта създава симпатия към Антигона, като представя многоизмерен герой, който е воден от любов, скръб и чувство за религиозен дълг. Контрастът между нейните емоции и непримиримостта на Креон допълнително засилва нейния симпатичен образ в пиесата.