Речитативът е вид вокална музика, която се характеризира със своя декламационен стил. Обикновено се пее в свободен ритъм и следва естествения ритъм на текста, като мелодията и съпроводът осигуряват подкрепа на думите. Ето някои от основните характеристики на речитатива:
1. Разказ или драматичен текст: Речитативите често разказват история, предават емоции или представят информация по драматичен начин. Текстът на речитатива обикновено е сричков, което означава, че всяка сричка от текста съответства на една нота в музиката.
2. Декламационен стил: Подаването на текста в речитатив е речево, като певецът използва естествени речеви ритми и флексии. Мелодията е гъвкава и следва естествения възход и спад на изговорената дума, създавайки усещане за неотложност и непосредственост.
3. Минимален акомпанимент: Речитативите често са придружени от проста и оскъдна инструментация. Акомпаниментът обикновено се състои от един инструмент, като пиано, клавесин или китара, осигуряващ хармонична подкрепа и подчертаващ драматичните елементи на текста.
4. Мелодична и хармонична простота: Речитативите обикновено имат прости мелодични линии, които служат за подобряване на яснотата на текста и драматичното въздействие. Хармоничните прогресии често са ясни, като се фокусират върху функционалната хармония в подкрепа на наративния поток на музиката.
5. Акцент върху изразяването и разказването на истории: Основната цел на речитатива е да предаде текста изразително и да предаде емоциите, историята или информацията, която съдържа. Певецът трябва да има отлична дикция и вокална техника, за да предаде ефективно желаното послание на речитатива.
Речитативите обикновено се срещат в опери, оратории, кантати и други вокални произведения, където играят важна роля в развитието на сюжета или осигуряването на контекст и емоционална дълбочина на историята или героите. Те предлагат контраст с по-структурираните и лирични части на композицията, създавайки баланс между разказ и музикален израз.