„_Жулиета е слънцето._
_Великолепно слънце, което топли ръцете му_
_Въглищен огън, искрящ от кремък._
_Мълния, която разцепва въздуха._"
Драматургът използва поредица от образи, слънце, въглищен огън, мълния, за да създаде усещането за Жулиета като мощна, животворна сила, но и като разрушителна. Тези образи отразяват двойствената природа на тяхната любов, която е едновременно страстна и опасна.