В пиесата Просперо е херцогът на Милано в изгнание, който използва магическите си сили, за да контролира острова и неговите жители. Калибан е местният, деформиран син на Сикоракс, предишния владетел на острова. Просперо е поробил Калибан и го използва като слуга, принуждавайки го да изпълнява заповедите му и да се подчинява на заповедите му.
Тази връзка отразява идеите на Нгуги за начина, по който колонизиращите сили са използвали умствен контрол, за да подчинят местните народи. Просперо използва превъзходните си знания и сила, за да манипулира и контролира Калибан, точно както колонизиращите сили често са използвали своите превъзходни технологии и ресурси, за да доминират над местното население.
Нещо повече, деформираната природа на Калибан е символ на начина, по който колонизаторите често изобразяват местните хора като низши и неспособни на самоуправление. Поробването на Калибан допълнително подчертава бруталното отношение и потисничеството, с което са се сблъсквали местните хора по време на колониализма.
Чрез тази връзка между Просперо и Калибан Шекспир представя критика на динамиката на властта и системите за контрол, присъщи на колониализма, отразявайки тревогите и перспективите на Нгуги уа Тионго по отношение на умствения контрол и отношението към местните народи.