Полоний и кралят измислят план да шпионират Хамлет и да потвърдят подозренията си за неговата лудост. Те инструктират Офелия да взаимодейства с Хамлет и да се опита да извлече информация от него, докато тя е наблюдавана отблизо. Полоний вярва, че ако лудостта на Хамлет е причинена от любовта му към Офелия, тя може да бъде използвана като инструмент за разбиране на душевното му състояние.
Реакцията на Офелия към начина, по който Хамлет й говори:
Когато Хамлет среща Офелия, той първоначално се отнася към нея с доброта и обич, припомняйки си миналите им времена заедно. С напредването на разговора обаче поведението му се променя драстично. Хамлет става суров, критичен и дори жесток в речта си към Офелия. Той я обвинява, че е нечестна, пренебрежителна и невярна.
Офелия е шокирана и дълбоко наранена от думите на Хамлет. Тя го умолява да спре и изразява объркването си от внезапната му промяна в отношението. Тя не може да разбере защо мъжът, когото някога е обичала и на когото се е възхищавала, сега се отнася с нея с такова презрение и жестокост.
Реакцията на Офелия е смесица от объркване, болка и уязвимост. Тя се разкъсва между любовта си към Хамлет и суровата реалност на неговото поведение. Срещата я оставя емоционално разстроена и служи като катализатор за умствения й упадък, който в крайна сметка води до трагичната й смърт.