В монолога принц Хамлет разсъждава върху идеята дали е по-благородно да понесеш трудностите и предизвикателствата на живота или да поемеш по-лесния път да сложиш край на собствения си живот. Той обмисля несигурността и страховете, които идват със съществуването, и обмисля възможността за живот след смъртта. Изразът „да бъдеш или да не бъдеш“ символизира вътрешния дебат в съзнанието на Хамлет, докато той се бори с екзистенциалната дилема дали да продължи да живее или да избере забравата.
Монологът се задълбочава във философски теми като чест, цел, страдание и съзерцание на смъртността. Хамлет разсъждава върху борбите на ежедневието, тежестта на отговорността и привлекателността на бягството от това бреме чрез смъртта. Той задава въпроса дали е по-добре смело да се изправиш пред предизвикателствата и несигурността на съществуването или да намериш утеха в непознато царство отвъд живота.
Монологът е важен с изследването на универсалните човешки преживявания и способността му да резонира с публика от различни поколения и култури. Той дава поглед върху вътрешния смут на Хамлет и сложността на човешката природа, улавяйки същността на екзистенциалното съзерцание и дълбоките въпроси, които продължават да преследват човечеството.