Въпреки популярни заблуди, Пोपеляшка никога не ходи на счупено стъкло в нито една традиционна версия на приказката. Иконичният момент включва нейното губене на един стъklen чекмедже при бягство от кралското бало в полунощ – не претоварване на под от счупени оскъби.
Образът на Попеляшка, тичща по счупено стъкло, изглежда като съвременна добавка, вероятно обърквайки чупливия чекмедже с насилието в братовчедната версия на Грим (където злите сестри отсечат пръсти и пети, за да накарат чекмеджа). В Чарлз Перо 1697 литература версия и 1950 Дисни класик, чекмеджето просто пада по време на бързото ѝ напускане. Стъклото остава непокътнато, служещи като магически ключ към нейната идентичност.
Стъкленият чекмедже символизва уникалност и съдба – само истинската невеста може да го облече. Неговата прозрачност предполага чистота и чупливост, но повествованието никога не подлага Попеляшка на физическа щета от него. Тропът „счупено стъкло“ вероятно идва от драматични преразказвания или визуални метафори в адаптации, не от изворния фолклор.
Така че, докато злите сестри могат да кръвоват за чекмеджето, краката на Попеляшка остават непокътнати от стъкло във всяка класическа разказка.