Основната връзка е между Бруно (немски момче) и Шмуел (еврейски затворник). Те не са „приятели“ в нормален смисъл — разделени от ограда, привилегии и геноцид — но формират дълбока връзка чрез:
Романът избягва думата „приятел“ — техната връзка надхвърля етикети, символизирайки човечност, устояваща в нечовечност. Това е емоционалният двигател и трагичното сърце на повестванието.