* Иронията: Виктор Франкенщайн, воден от амбиция и жажда за знания, създава същество, което вярва, че ще бъде чудо на науката. Творението му обаче се превръща в чудовище, доведено до насилие и отчаяние. Това води до смъртта на самия Виктор, тъй като създанието, което той е създал, в крайна сметка го унищожава.
* По-дълбокото значение: Този ироничен обрат подчертава опасностите от неконтролираната амбиция и потенциалните последици от това да си играете на Бог. Виктор, в стремежа си към знания, не успява да вземе предвид етичните последици от действията си. Чудовището, изоставено и остракизирано, се превръща в символ на негативните последици от научното високомерие.
Този пример за ирония е от решаващо значение за централните теми на романа и служи като мощна предупредителна история за отговорността, която идва със знанието, и непредсказуемата природа на творението.