Краят на Planet of the Apes на Бъртън (2001) е умишлено двусмислен. Лео Дейвидсън (Марк Уолберг) се връща на Земя – Линколн мемориалът е сега маймунски паметник. Неговият последен ред: „Все ли са там наоколо?“ Две основни прочитания:
Лео никога не е напуснал симулация или time-loop експеримент, управляван от маймуни. Маймунският domineren Земя е „реалният“ резултат от неговото пътешествие. Той е заложен в цикъл – или симулацията продължава.
Маймунският domineрен Земя представя собственото на човечеството насилствено естество. Конфронтирайки го, Лео вижда, че „маймуните“ сме ние – нашата вътрешна тъмнина. Цикълът на потисване се повтаря независимо от планета или вид.
Той нарича го „логичен преврат“, оставяйки място за сиквели (никога не направени). Няма канонично обяснение. Фенове дебатират; двусмислието е целта.
За разлика от 1968 оригинала с дефинитивното „You maniacs! You blew it up!“ – Бъртънът краят пита: Никога ли сме спряли да разпускаме неща?