Първоначално той е шокиран и донякъде отблъснат:
* Той си спомня Боб като Соца, който нападна него и Джони. Този спомен предизвиква страх и гняв в него.
* Той вижда рязък контраст между образа на Боб в годишника и начина, по който го помни. Годишникът представя картина на "перфектен" социален, усмихнат и привидно невинен, което се сблъсква със собственото му преживяване на Боб като насилник.
Той изпитва чувство за вина и срам:
* Той осъзнава, че Боб е бил истински човек с живот отвъд техните битки. Картината хуманизира Боб, карайки го да изглежда по-малко като злодей, а повече като жертва.
* Той признава, че смъртта на Боб е оказала дълбоко въздействие върху семейството и приятелите му. Това осъзнаване предизвиква чувство на разкаяние за смъртта на Боб и собствената му роля в събитията, довели до нея.
Той започва да поставя под въпрос собствените си предразсъдъци и стереотипи:
* Виждането на Боб в годишника принуждава Ponyboy да се изправи срещу стереотипите, които поддържаше за Socs. Той започва да разбира, че не всички те са богати, разглезени гадняри и че някои от тях са наистина добри хора.
* Той осъзнава, че собствената му банда, Greasers, също е съдена въз основа на стереотипи. Той признава, че не всички са престъпници и че някои от тях, като Джони, всъщност са с добро сърце.
Той придобива по-дълбоко разбиране на трагедията на ситуацията:
* Той признава, че и Боб, и Джони са загинали ненужно в битка, подхранвана от съперничество между банди и предразсъдъци. Това разбиране добавя още един слой тъга и сложност към вече трагичната ситуация.
В заключение, виждането на снимката на Боб Шелдън в годишника води Ponyboy до по-дълбоко разбиране на разигралата се трагедия. Това го принуждава да се изправи срещу собствените си предразсъдъци, да постави под съмнение стереотипите си и в крайна сметка да придобие по-нюансирана представа както за Socs, така и за Greasers. Тази среща бележи значителна повратна точка в пътуването му към зрялост и самоосъзнаване.