Вербалната ирония настъпва, когато говорият казва противоположното на това, което има предвид, често за хюмористичен или саркастичен ефект. Пример: Стъпване в палящо слънце и извикване: „Какво освежаващо следобед!“ Буквалните думи противоречат на реалността, създавайки ирония чрез контраст. Тя се основава на контекст и тон, за да бъде разбрана от слушателя.
Вербалната ирония може да бъде благожелателна (ироничен комплимент), саркастична (остро укоризнен коментар) или философска (разкриване на абсурдност). Тя е фундаментален риторически инструмент в литературата, ежедневието и сатирата.