1. Изненада: Шегите често разчитат на елемент на изненада или неочакван обрат, за да създадат хумор. Това може да се постигне чрез подкопаване на очакванията, игра на думи или концепции или използване на ирония.
2. Уместност: Добрата шега често е свързана с опита, знанията или интересите на публиката. Когато една шега се докосне до споделени културни препратки или универсални човешки преживявания, тя може да създаде по-силна връзка с публиката.
3. Време: Подаването на шега може да бъде от решаващо значение. Правенето на пауза за драматичен ефект, наблягането на определени думи и контролирането на ритъма на шегата може да засили нейното комедийно въздействие.
4. Сбитост: Вицовете обикновено са кратки и по същество. Те трябва да са достатъчно кратки, за да не се проточват и да запазят елемента на изненада.
5. Оригиналност: Въпреки че много шеги се основават на съществуващи формати, добавянето на личен щрих или уникална гледна точка може да направи шегата да изпъкне.
6. Игра на думи: Шегите често използват игра на думи, като каламбури, двоен смисъл или хитри комбинации от думи. Те могат да създадат хумористични ефекти чрез неочаквано или хумористично използване на езика.
7. Самоизолация: Шегите, които включват подигравка със себе си или признаване на лични недостатъци, могат да бъдат привлекателни и близки.
8. Културен контекст: Шегите също могат да черпят хумор от конкретни културни препратки, социални наблюдения или политическа сатира. Тези шеги разчитат на познаването на контекста на публиката, за да оценят хумора.
9. Разказване на истории: Шегите могат да бъдат структурирани като истории или анекдоти, които се изграждат до главна точка. Този тип шеги често създават усещане за очакване и задоволителна печалба в края.
Като цяло добрата шега съчетава елементи на изненада, уместност, момент, сбитост, оригиналност и често си играе с езикови или културни препратки по начин, който забавлява публиката.