Драматична ирония:
* Невинността на Кит и обвиненията срещу нея: Кит, младо, невинно момиче от Барбадос, е обвинена погрешно в магьосничество. Читателят знае, че тя е невинна, но жителите на града, заслепени от страх и предразсъдъци, остават убедени в нейната вина. Това създава драматично напрежение, докато виждаме как Кит се бори срещу несправедливост, която не разбира.
* Лицемерието на жителите на града: Същите хора, които обвиняват Кит, че е вещица, често се занимават с практики, смятани за суеверни или дори вредни. Те разчитат на чар, правят изявления за „белега на дявола“ и се страхуват от неизвестното, но не успяват да разпознаят собственото си лицемерие.
* Силата на вярата и нейното манипулиране: Силата на вярата е централна за историята, но често е изопачена и използвана за лична изгода или за контролиране на другите. Преподобният Парис използва религията, за да упражнява власт и да се възползва от страховете на общността.
Ситуационна ирония:
* Вещицата е жертва на собствената си доброта: Истинското желание на Кит да помага на другите, като грижата за Хана Тапър, се тълкува погрешно и се използва срещу нея. Нейното състрадание е изкривено в доказателство за предполагаемата й зла природа.
* Вещицата е символ на надежда и промяна: Въпреки че се разглежда като изгнаник, Кит представлява потенциала за напредък и промяна в общност, придържаща се към старите начини. Тя защитава правата на жените и използва образованието си, за да предизвика традиционните структури на властта.
* Страхът на града от неизвестното: Жителите на града са ужасени от неизвестното и от всичко, което предизвиква техния комфортен, но тесен светоглед. Те се страхуват от външни лица, нови идеи и всичко, което може да наруши съществуващите им вярвания.
Иронията в "The Witch of Blackbird Pond" подчертава опасностите от страха, предразсъдъците и манипулирането на вярата. Той също така подчертава силата на индивидуалната смелост и значението на оспорването на несправедливите системи.