Дефиниция: Движение от средата на 20-ти век, отхвърлящо реализма – последователен сюжет, логичен диалог, стабилни герои – за абсурд и екзистенциална дислокация.
Произход: Термин от Мартин Еслин (1961); по-военна разочарованност; корени в екзистенциализма (Камю, Сартр).
Бекет (Чакайки Годо), Йонеско (Плевата примадонна), Адамов, Жене, Пинтер.
Влияе на експериментален театър, постмодерен перформанс и медии, изобразяващи бюрократичен абсурд.