Театърът на абсурда е театрален стил, възникнал в средата на ХХ век. Той отхвърля традиционните западни драматични конвенции, като реалистични настройки, последователни сюжети и логичен диалог, в полза на изразяването на абсурд и екзистенциални затруднения.
Фон:
- Този термин е въведен през 1961 г. от критика Мартин Еслин в книгата му "Театърът на абсурда".
- Възникна като реакция на опустошението, причинено от Втората световна война и последвалото чувство на несигурност и разочарование.
- Театърът на абсурда отразява екзистенциалистката философия, която набляга на абсурда и безсмислието на живота.
- Той поставя под въпрос традиционните представи за реалността, човешката идентичност, език и комуникация.
Характеристики:
- Абсурд и несвързаност:
- В сюжетите и ситуациите често липсва традиционна логика и причинно-следствена връзка, създавайки усещане за объркване и недоумение.
- Диалогът може да бъде безсмислен, фрагментиран или противоречив, оставяйки публиката да се бори с основния смисъл.
- Антиреализъм:
- Комплектите често са сюрреалистични, символични или минималистични, отхвърлящи реалистичните представяния на света.
- Героите може да нямат ясно дефинирани идентичности и взаимоотношения, наподобяващи архетипи или алегорични фигури.
- Екзистенциални теми:
- Абсурдът и безсмислието на човешкото съществуване са централни теми.
- Героите се борят с изолацията, отчуждението и собствената си смъртност, често изразявайки тревогата си чрез черна комедия.
- Език:
- Езикът често се превръща в инструмент за съмнение в собствените си ограничения.
- Героите се борят да комуникират ефективно, подчертавайки разпадането на смисленото взаимодействие.
Изтъкнати драматурзи:
- Самюъл Бекет ("В очакване на Годо")
- Йожен Йонеско ("Плешивото сопрано")
- Артър Адамов ("Нашествието")
- Жан Жене ("Балконът")
- Харолд Пинтър ("Тъпият сервитьор")
Театърът на абсурда предизвика конвенционалните театрални практики, подтиквайки към размисъл върху природата на реалността, човешкия опит и границите на театралното представяне. Макар и по-малко разпространено в съвременния театър, влиянието му все още може да се види в съвременния експериментален театър и сценичните изкуства.