Ето някои наблюдения върху "русата жена" и нейните взаимодействия с децата:
* Липсата й на осведоменост: „Русата жена“ (вероятно имаща предвид майката на Бруно) изглежда до голяма степен не обръща внимание на ужасите на лагера. Тя се фокусира върху собствения си комфорт и поддържането на подобие на нормалност в новия им дом, въпреки че е заобиколен от място на невъобразимо страдание. Това може да се тълкува като форма на пренебрежение, тъй като тя изглежда не взема предвид въздействието на лагера върху децата, особено върху Бруно.
* Загрижеността й за Бруно: Въпреки че не знае за зверствата, тя показва загриженост за благополучието на сина си. Тя се тревожи за неговата самота и се опитва да му осигури комфорт и разсейване. Но нейните действия в крайна сметка не се отнасят до истинския източник на страданието на Бруно, който е лагерът и неговото въздействие върху него.
* Нейната слепота за по-широката ситуация: „Русата жена“ сякаш не осъзнава тежкото положение на децата в лагера. Тя ги гледа като на „различни“ и изглежда се страхува от тях. Тази липса на разбиране и съпричастност я затруднява да прояви внимание към тяхното благополучие.
Важно е да се отбележи, че романът използва гледна точка на дете, за да изследва сложни теми за предразсъдъци, война и изгубена невинност. Ограниченото разбиране на Бруно оформя опита на читателя и оставя място за интерпретация по отношение на „русата жена“ и нейните действия.