Няма един злодей, който „предава“ Бък в романа на Джек Лондон. Вместо това, историята изобразява редица предателства и сурови уроци, които стрижат неговата домашна жизненост:
Тези предателства — на доверие, на неговия предишен себе си и на ята лоялност — са тиганина, която кова Бък в истински водач на дивината. Лондон използва всяко предателство, за да илюстрира централната тема на романа: прераждането на прайматни инстинкти под вегера на цивилизация.