* „Тихият човек“ всъщност не е тих: Първоначално Шон е представен като самотен, запазен индивид, но с напредването на историята той е показан като доста буен, уверен и дори насилствен на моменти. Неговите действия често се ръководят от страст и гняв, които пряко противоречат на „тихия“ образ, който той проектира.
* Неговата тишина е фасада: Тишината и резервата на Шон не са отражение на истинската му същност. Той е човек, преследван от минала травма, изгубена душа, търсеща утеха и изкупление. Тишината му служи като щит, криейки емоционалните му сътресения и вътрешните сътресения, които носи.
* Той намира гласа си чрез насилие: Пътуването на Шон до намирането на гласа му е нетрадиционно. Той използва физическа сила, за да претендира за правото си на Мери Кейт и в крайна сметка намира гласа и самоувереността си чрез действията си, а не чрез тихо съзерцание.
* Преследването на любов води до конфликт: Докато Шон търси любов и връзка, неговите методи за постигане на това включват конфликт и агресия. Той се бори за ръката на Мери Кейт в брака, създавайки разрив в общността и причинява по -нататъшен хаос.
* Филмът романтизира насилието: „Тихият човек“ представя насилствените действия на Шон в комедийна и почти празнична светлина, като същевременно игнорира потенциалните последици и травми, които причиняват. Това прославяне на насилието е основна ирония предвид темите на филма за намиране на спокойствие и тишина.
В обобщение, иронията в „Тихият човек“ се крие в различието между външната персона на Шон и вътрешните му борби. Той е човек, който търси тишина, но намира гласа си чрез конфликт, а стремежът му към любов е преплетен от насилие. Романтизирането на насилието на филма допълнително добавя към цялостната ирония.