Пиесата на Джон Осборн от 1956 г. не просто дава заглавие на творба — тя кръстява едно поколение („Младите ядосани мъже“). Заглавието резонансира на множество равнини.
Главният герой олицетворява яростта. Ярост от класова риigidност, брачен застой, родителско напускане, политическа апатия, собствена инерция. Той „оглежда назад“ свят, обещавал меритокрация и доставил статика.
Написана в средата на 50-те, пиесата дава глас на работнически мъже, лишени от плодовете на държавата за социално благополучие. Заглавието улавя поколение, глеждащо назад към общество, мобилизирало се за война, но пренебрегло мира.
Яростта на Джими се обръща навътре. Той жали smrtта на баща си в Испания, провалите си, жестокостта си към Алисън. „Оглеждането назад“ подсказва минало, което не може да бъде поправено — само да се ядосваш против него.
Миналото не е мъртво; то хранителява настоящето. Джими използва паметта — за да рани Алисън, да легитимира съблазъка си, да избегне да напредне.
Заповед? Описание? Жалба? Заглавието отказва единствено четене, налагайки на публиката да седне с дискомфорта — огледайки отказът на пиесата за лесно решение.
Заглавието обобщава централната истина на пиесата: разрушителната сила на минало, което се отказва да остане минало.