Един пример за драматична ирония в речта е, когато герой казва нещо, което е вярно, но което не осъзнава, че е вярно. Например в пиесата "Ромео и Жулиета" Ромео казва:"Аз съм глупак на съдбата." Той не осъзнава, че всъщност говори истината, тъй като е на път да бъде убит от съдбата.
Друг пример за драматична ирония в речта е, когато герой казва нещо, което е невярно, но което публиката знае, че е истина. Например в пиесата „Хамлет“ Хамлет казва:„Не съм луд“. Публиката обаче знае, че Хамлет всъщност е доста луд.
Драматичната ирония може да бъде мощен инструмент в разказването на истории, тъй като може да създаде усещане за напрежение, хумор или трагедия. Може да се използва и за изследване на теми като съдба, свободна воля и природата на истината.