- За природата на любовта:
В „Ромео и Жулиета“ Шекспир прочуто пише:„Какво е името? Това, което наричаме роза с всяка друга дума, би миришело толкова сладко.“ Този цитат изследва идеята за любовта и дали тя може да бъде дефинирана или ограничена от езикови или обществени норми.
- За целта на живота:
В „Хамлет“ Шекспир пита „Да бъдеш или да не бъдеш, това е въпросът“. Тази линия навлиза в екзистенциалната природа на живота и човечеството. Той поставя под въпрос целта и смисъла на съществуването и тежестта на тези решения.
- За силата на амбицията и алчността:В Макбет Шекспир разсъждава върху развращаващото влияние на амбицията и алчността. Той пише:„Чрез убождането на палеца ми идва нещо нечестиво насам“, намеквайки за моралното разложение и злото, което може да възникне от тези желания.
- За сложността на човешката природа:
В своите пиеси Шекспир навлиза в сложността на човешките емоции и мотивации. В "Крал Лир" той пише:"Нищо няма да излезе от нищото. Говорете отново!" предполагайки, че човек трябва да вложи усилия, за да види резултати и разбиране в живота.
Това са само няколко примера за философските удивления и провокиращите мисли теми, изследвани от Шекспир в неговите произведения.