Хоровият театър съчетава актьорска игра, пеене и танци в театрално представление. Подобно е на операта, но вместо солисти, основните части се пеят от хор. Хорът често се съпровожда от малък инструментален ансамбъл.
Хоровият театър има дълга история, с ранни примери, датиращи от древна Гърция. През Средновековието хоровият театър е бил популярен под формата на мистериозни пиеси и морални пиеси. Тези пиеси често се изпълняват от религиозни групи и разказват истории за Библията или други религиозни теми.
През Ренесанса хоровият театър става по-светски. Композиторите започват да пишат хорови пиеси, които не са базирани на религиозни текстове. Тези произведения често се изпълняват в театрите и могат да бъдат комедийни или трагични по природа.
Хоровият театър продължава да бъде популярен през бароковия и класическия период. Забележителни примери за хоров театър от тези периоди включват _Месия_ на Хендел и _Вълшебната флейта_ на Моцарт.
През романтичния период популярността на хоровия театър започва да намалява. Това се дължи отчасти на възхода на операта, която предлага повече възможности за соловите певци. Въпреки това хоровият театър продължава да се създава и някои забележителни примери от този период включват _Деветата симфония_ на Бетовен и _Реквием_ на Верди.
През 20 век хоровият театър преживява възраждане. Композиторите започват да пишат хорови пиеси, които са по-експериментални по природа. Тези парчета често включват елементи от джаз, рок и народна музика. Някои забележителни примери за хоров театър от този период включват _Mass_ на Бърнстейн, _Carmina Burana_ на Орф и _War Requiem_ на Бритън.
Днес хоровият театър все още се играе по целия свят. Това е универсален жанр, който може да се адаптира към различни настройки. Хоровият театър може да се изпълнява в театри, концертни зали, църкви и дори на открито. Това е жанр, който може да се хареса на широк кръг от аудитории и може да осигури силно и вълнуващо изживяване.