Ето разбивка на ключовите фактори, които вероятно са допринесли за оправдателната присъда:
* Дело на прокуратурата:
* Слабо доказателство: Прокуратурата представи доказателства, които бяха счетени от мнозина за косвени и отворени за тълкуване. Липсата на оръжие за убийство, проблемите с ДНК замърсяването и несъответствията в свидетелските показания оставиха място за съмнение.
* Расова динамика: Съдебните заседатели се състояха предимно от афро-американци и мнозина смятат, че расовото напрежение е изиграло роля в присъдата. Симпсън беше известен спортист и някои твърдяха, че обвинението изглежда го е насочило към него заради неговата раса.
* Свидетелството на Марк Фурман: Ключов свидетел на обвинението, детектив Марк Фурман, беше разобличен като расист с история на правене на обидни изявления. Това значително накърни доверието в него и постави под съмнение целия случай.
* Стратегията на отбраната:
* Казиране на съмнение: Екипът на защитата, ръководен от Джони Кокран, успешно пося семена на съмнение относно случая на обвинението, като подчерта несъответствията и посочи възможни алтернативни заподозрени.
* Аргумент „Ръкавицата не става“: Тази известна реплика се превърна в символ на стратегията на защитата да демонстрира физически доказателства, които не съответстват на разказа на обвинението.
* "Карта за състезание": Макар и спорен, екипът на защитата изрично се обърна към расовите подводни течения на делото, твърдейки, че Симпсън е бил набелязан, защото е черен.
Изключително важно е да запомните, че няма един категоричен отговор защо Симпсън беше оправдан. Беше сложен случай с множество фактори, допринесли за резултата. Делото остава забележителност в правната история, подчертавайки важността на доказателствата, достоверността на свидетелите и ролята на расата в американската съдебна система.
Също така е важно да се отбележи, че докато Симпсън беше оправдан в наказателния процес, по-късно той беше признат за отговорен за неправомерната смърт на Никол Браун Симпсън и Рон Голдман в граждански процес.