- Отдалечен от семейството си: Първоначално Джон е представен като отдалечен от съпругата си Елизабет. Той е емоционално резервиран и бракът им е обтегнат.
- Морална амбивалентност: Моралният компас на Джон е двусмислен. Въпреки че се смята за почтен гражданин, той е имал афера с Абигейл Уилямс, което усложнява ролята му в изпитанията срещу вещици в Салем.
- Преследван от вина: Джон е преследван от вина за миналите си действия, особено за аферата си, и този вътрешен конфликт допринася за сложния му характер.
- Уважаван, но недостатъчен: Въпреки че е уважаван в общността, недостатъците на Джон, като неговата афера и гордост, го правят по-сравнима и човечна фигура.
В края на играта:
- Морално израстване: Джон претърпява значителен морален растеж по време на пиесата. Той еволюира от дефектен, но уважаван гражданин до принципен и смел човек.
- Отдаденост на истината: Ангажиментът на Джон към истината става очевиден, когато той се изправя срещу Абигейл и фалшивите обвинения във магьосничество, дори с риск за собствения си живот.
- Жертвоготовност: В последния си акт Джон избира да бъде обесен, вместо лъжливо да признае за магьосничество, решение, което демонстрира неговата сила и почтеност.
- Символ на смелост: Желанието на Джон да посрещне смъртта, вместо да направи компромис с принципите си, го превръща в символ на смелост и праведност пред лицето на несправедливостта.
До края на пиесата Джон Проктър се очертава като по-силен и морално развит герой. Неговото пътуване от морална амбивалентност до саможертва затвърждава позицията му на централна фигура, представяща темите за честност, почтеност и преследване на справедливост в общество, измъчено от страх, суеверие и манипулация.