Ангели обикновено са изобразявани като красиви, крилати същества с чисто сърце и желание да правят добро. Те могат да се използват за представяне на невинност, надежда и любов. В някои случаи ангелите могат да се използват и за представяне на справедливост или наказание.
Дяволи , от друга страна, обикновено се изобразяват като тъмни, рогати същества с нечестиво сърце и желание да вършат зло. Те могат да бъдат използвани за представяне на изкушение, поквара и унищожение. В някои случаи дяволите могат да се използват и за представяне на хаос или безредие.
Използването на ангели и дяволи в драмата може да създаде усещане за конфликт и напрежение, тъй като героите се борят един срещу друг за контрол над човешката душа. Те могат да се използват и за изследване на темите за доброто срещу злото, свободната воля и природата на човечеството.
Ето няколко примера за ангели и дяволи в драмата:
* В пиесата „Фауст“ от Йохан Волфганг фон Гьоте героят на Мефистофел е дявол, който изкушава Фауст да продаде душата си в замяна на знание и власт.
* В пиесата „Божествена комедия“ от Данте Алигиери героят на Беатриче е ангел, който води Данте през Paradiso или рая.
* В телевизионното шоу "Бъфи, убийцата на вампири", героят на Ейнджъл е вампир с душа, който се бори, за да защити невинните от злото.
* Във филма „Адвокатът на дявола“ героят на Джон Милтън е дявол, който защитава човек, обвинен в убийство.
Ангелите и дяволите са мощни символи, които могат да се използват за създаване на различни драматични ефекти. Те могат да бъдат използвани за представяне на силите на доброто и злото, за изследване на темите за свободната воля и природата на човечеството и за създаване на усещане за конфликт и напрежение.