Arts >> Изкуство и развлечения >  >> Театър >> Драма

Културен свят, оформил „Бурята“ на Шекспир

Когато Шекспир писа Бурята около 1610–1611, той работеше в якобовската ера под крал Яков I. Пiesaта не просто отразява времето си — тя всмуква най-дълбоките тревоги и дебати на ерата, претъквайки ги в история за магия, власт и прошка.

Изследвания, колониализъм и Новият свят

Вирджиния компания бе основала Джеймъстаун през 1607, и само две години по-късно Sea Venture се счупи на рифовете на Бермуди. Разказите на оцелелите, особено на Уилям Стрейчи True Reportory, cirkулираха в Лондон и почти сигурно стигнаха до Шекспир. Островната обстановка на пiesaта, нейните „все още раздразнени Бермуди“ и динамиката между Проперо и Калибан отразяват съвременни аргументи за цивилизация и дивост. Есето на Монтень Of Cannibals (превод на Флорио 1603) вече беше представило идеала за „благороден дивак“; Калибан и въплътява и подкопява тази фигура, притежаван като имущество от европейския маг, който го нарича „нещо от тъмнината“.

Политическа легитимност и стуартовската обсеса с реда

Яков I защитаваше божественото право на царете, и пороховият заговор от 1605 бе по-острил страховете от узурпация и хаос. Историята на Проперо — герцог, отстранен от брат си, възстановен чрез изкуство и обстоятелства — огледа стуарловите тревоги за наследство и правото на управление. Пiesaта пита какво прави властта легитимна: кръв, право или способността да заповедае на духове и да постави спетакли?

Ренесансна магия: Наука, философия и магът

„Изкуството“ на Проперо черпи от неоплатоническата традиция на Фичино и Пико делла Мирандола, където магията е вид висока философия — знание като власт. Фигури като Джон Ди и Джордано Бруно размиват границата между естествена магия и ранна наука. Книгите на Проперо са неговите инструменти за контрол; неговият стълб и кръг маркират ритуалното пространство на учения маг.

Вещичество и сверхестественото на сцената

Сам Яков I бе писал Daemonologie (1597), а вещически процеси бяха мрачна реалност. Сикоракс, мъртвата вещица, която веднъж управляваше острова, и нейният син Калибан въплътяват ерата на фокус върху окултното. Ариел, вятърният дух, свързан в „кълнат бор“, представя различен ред на сверхестествено същество — такова, което служи, жадува свобода и накрая натъква Проперо към милост.

Театърът като метафора: Драматургът като маг

Проперо управлява действието като драматург: призовава бурята, постави маска, манипулира възприятията на благородниците. Неговият епилог — „Сега всички мои чара са разорени“ — е широко чете като прощавка на Шекспир към сцената. Глобъсът и закритият Блэкфрийърс театър предложиха нови възможности за спетакъл, музика и илюзия, които пiesaта експлоатира.

В края на краищата, Бурята синтезира якобовските притеснения за империя, власт и силата на изкуството в поетична медитация за това какво означава да се прости.

Драма

Related Categories