1. Трагичен герой: Крал Лир въплъщава архетипа на трагичния герой. Първоначално той е представен като могъщ и горд монарх, но решението му да раздели кралството си между дъщерите си въз основа на техните ласкателства води до падането му.
2. Фатален недостатък: Трагичният недостатък на Лир се крие в неспособността му да разпознае истинската същност на дъщерите си и неуместното му доверие в Гонерила и Регън. Неговите необмислени действия и липса на преценка допринасят за трагичната му съдба.
3. Падение и страдание: Решенията на Лир водят до отчуждението му от лоялната му дъщеря Корделия и загубата на кралството му. Той преживява огромно страдание, включително предателство, унижение и загуба на разума си, докато се бори с последствията от действията си.
4. Катарзис и прозрение: Пиесата предизвиква чувство на съжаление и страх в публиката, тъй като става свидетел на трагичното падение на Лир. Чрез страданието си Лир придобива представа за собствените си грешки и за истинската природа на хората около него.
5. Резолюция: Пиесата завършва със смъртта на Лир и Корделия, сигнализирайки за трагичния край на тяхното семейство и кралство. Разрешаването на конфликта създава усещане за приключване и подчертава последствията от действията на Лиър.
Като цяло „Крал Лир“ отговаря на критериите за трагична пиеса, изобразявайки падането на трагичен герой, изследвайки темите за властта, предателството, семейната динамика и човешкото състояние. Смята се за една от най-големите трагедии на Шекспир и задълбочено изследване на човешката природа.