Характерът на Едмънд е доразвит чрез взаимодействието му с други герои в пиесата. Той умело посява семената на подозрението в съзнанието на Лиър срещу верните му дъщери Гонерил и Регън, като фалшифицира писмо, което лъжливо обвинява Едгар в предателство. Този акт на измама води до прогонването на Едгар и позволява на Едмънд да наследи графството на баща си.
Амбицията и хитростта на Едмънд са очевидни в манипулирането му на конфликта между Лир и дъщерите му. Той играе и двете страни една срещу друга, преструвайки се, че е лоялен към Лиър, докато тайно помага на Гонерил и Регън в заговора им да го свалят. Двуличието и предателството на Едмънд го правят страхотен противник, а успехът му в заблудата на хората около него демонстрира неговата проницателност и изобретателност.
Въпреки хитростта си, Едмънд в крайна сметка се сблъсква с последствията за действията си. Предателството му към Едгар е разкрито и той е смъртоносно ранен в дуел с брат си. В последните си мигове Едмънд признава грешките си и изразява съжаление за болката, която е причинил. Този момент на самоосъзнаване и разкаяние дава поглед върху сложния характер на Едмънд, разкривайки, че той не е напълно лишен от човешки емоции или морал.
Като цяло пасажът от изложението на Крал Лир развива героя на Едмънд като хитър, манипулативен и амбициозен индивид, който почти успява да измести нищо неподозиращия си брат Едгар. Той използва своята интелигентност и измама, за да получи власт и контрол, но действията му в крайна сметка водят до неговото падение. Героят на Едмънд е завладяващо изследване на човешката природа, показващо потенциала както за добро, така и за зло в рамките на един индивид.