Трагедията на Антигона е, че тя в крайна сметка не е в състояние да разреши този конфликт. Тя избира да погребе брат си, но по този начин запечатва собствената си съдба. Смъртта й е загуба, защото можеше да бъде избегната, ако беше успяла да намери компромис между двете си задължения.
Трагедията на Антигона също е отражение на по-големия конфликт между индивида и държавата. Във всяко общество съществува напрежение между правата на индивида и властта на държавата. Историята на Антигона ни показва как това напрежение може да доведе до трагедия.
Антигона също е трагична, защото осъзнава последствията от действията си, но въпреки това избира да действа. Тя знае, че Креон ще я накаже, ако се противопостави на заповедта му, но въпреки това погребва брат си. Това показва, че Антигона не е просто жертва на съдбата; тя също е активен участник в собствената си трагедия.
И накрая, Антигона е трагична, защото смъртта й е безсмислена. Тя не постига нищо, като се противопоставя на Креон; всъщност тя само влошава нещата. Смъртта й е загуба, защото можеше да бъде избегната, ако беше готова да направи компромис.