Градски разпад: Действието на пиесата е расово разделеният Горен Уест Сайд на Ню Йорк в средата на 50-те години на миналия век. Тази градска среда, особено запуснатият квартал, където живеят акулите и джетовете, символизира социалните и икономически проблеми на епохата. Порутените апартаменти и улици отразяват борбите на героите и мрачната среда, която оформя живота им.
Социално напрежение: Обстановката изостря конфликта между двете банди, Акулите (Пуерториканци) и Джетс (бели американци). Джетс се чувстват застрашени от нарастващото население на Пуерто Рико, което води до повишено расово напрежение и предразсъдъци. Обстановката служи като микрокосмос на по-широките социални вълнения и културни сблъсъци в американското общество през този период.
Танцът: Танцът във фитнеса е централно място в пиесата, събирайки Акулите и Джетс за кратък момент на единство. Танцът обаче показва и скритото напрежение и съперничество между бандите, което в крайна сметка предизвиква трагичните събития от пиесата. Танцовата сцена улавя младежката енергия и страст на героите, като същевременно подчертава безполезността и разрушителната природа на техните конфликти.
Кварталът: Самият квартал е динамичен персонаж в пиесата. Живата латино музика, уличният живот и наличието на етнически хранителни магазини и социални клубове отразяват културната идентичност на пуерториканската общност. Обстановката потапя публиката в света на героите и подчертава силната им привързаност към културните им корени.
Символизъм: Градският упадък, покрити с графити стени и звуците на града създават усещане за предчувствие и предвещават трагичните събития, които се развиват. Тези елементи се превръщат в символично представяне на вътрешния смут на героите, суровите реалности, пред които са изправени, и предизвикателствата на асимилацията в ново общество.
Чрез умело използване на обстановката, West Side Story ефективно разширява темите на пиесата за предразсъдъци, социална несправедливост, асимилация и преследване на американската мечта. През призмата на това конкретно време и място, пиесата насърчава задълбочени размишления върху въздействието на обществените структури върху индивидите и техните борби за принадлежност и идентичност.