1. Универсални теми: „Цар Едип“ се задълбочава в универсални теми, които резонират сред публиката от различни култури и времена. Пиесата изследва човешката борба срещу съдбата, крехкостта на човешкото съществуване и търсенето на истината, дори когато то води до болезнени разкрития.
2. Поетика на Аристотел: Аристотел, известният древногръцки философ и критик, възхвалява "Едип цар" като олицетворение на трагическата форма в своя труд "Поетика". Аристотел подчертава добре изработения сюжет на пиесата, сложните характеристики и силното емоционално въздействие като примерни елементи на трагедията.
3. Катарзисен ефект: „Цар Едип“ ефективно постига катарзисния ефект, основен принцип в древногръцката драма. Като стане свидетел на падането на главния герой, публиката преживява пречистване на емоции, като съжаление и страх, което води до усещане за емоционално освобождаване и пречистване.
4. Ирония и трагичен недостатък: Пиесата майсторски използва иронията и трагичния недостатък на Едип (хамартия), за да засили трагичното въздействие. Стремежът на Едип да разкрие истината несъзнателно го води до неговото падение, тъй като действията му неволно изпълняват същите пророчества, които той се опитва да опровергае.
5. Климактична структура: „Цар Едип“ върви към мощна кулминация, където се разкрива истинската самоличност на Едип и участието му в трагичните събития. Този момент на откровение, известен като "anagnorisis", се смята за една от най-драматичните и емоционално заредени сцени в историята на театъра.
6. Развитие на характера: Характеристиката на Едип от Софокъл е особено забележителна. Първоначално Едип е представен като могъщ и мъдър владетел, но с напредването на пиесата неговите недостатъци и уязвимости постепенно се разкриват, разкривайки сложен и симпатичен трагичен герой.
7. Въздействие върху западната литература: „Цар Едип“ е оказал дълбоко влияние върху западната литература, драма и философия. Темите и наративните му елементи са вдъхновили безброй адаптации и интерпретации, затвърждавайки статуса му на вечен шедьовър.
Докато други трагични пиеси може да имат свои собствени достойнства и уникални качества, комбинацията от тези елементи, включително универсални теми, принципи на Аристотел, емоционално въздействие и дълбоко влияние, отличава „Цар Едип“ като забележително усъвършенстван и траен пример за трагична драма.