Какво научаваме за мотивите на Мария в края на действие 2 на тигела?

В края на Акт 2 от The Crucible Абигейл Уилямс се изправя срещу Мери Уорън относно нейното предателство. Мери разкрива, че е казала на преподобния Хейл за фалшивите обвинения на Абигейл и Абигейл се ядосва. Тя заплашва Мери с насилие и я обвинява, че самата тя е вещица. Мери е ужасена, но отстоява позицията си и отказва да се отрече от показанията си.

Мотивите на Мери да говори срещу Абигейл са сложни. От една страна, тя искрено се страхува от последствията от собствените си действия. Тя знае, че ако обвиненията на Абигейл се докажат неверни, тя ще бъде в сериозна опасност. От друга страна, Мери също е мотивирана от чувство за вина. Тя се чувства отговорна за невинните хора, обвинени в магьосничество, и иска да направи каквото може, за да поправи грешката.

В крайна сметка решението на Мери да говори срещу Абигейл е смело. Тя знае, че рискува собствената си безопасност, но вярва, че това е правилното нещо. Действията й показват, че тя е сложен и морално противоречив характер. Тя не е просто жертва на интриги на Абигейл, а човек, който е способен да прави трудни избори в лицето на трудностите.

Ето някои конкретни примери за мотивите на Мери в края на действие 2:

* Страх: Мери се страхува от последствията от собствените си действия. Тя знае, че ако обвиненията на Абигейл се докажат неверни, тя ще бъде в сериозна опасност.

* Вина: Мери се чувства отговорна за невинните хора, обвинени в магьосничество, и иска да направи каквото може, за да поправи грешката.

* Кураж: Решението на Мери да говори срещу Абигейл е смело. Тя знае, че рискува собствената си безопасност, но вярва, че това е правилното нещо.

* Сложност: Мотивите на Мери са сложни. Тя не е просто жертва на интриги на Абигейл, а човек, който е способен да прави трудни избори в лицето на трудностите.