Какво е театър на жестоките?

Театър на жестоките (Френски:*Théâtre de la Cruauté*) е термин, измислен от Антонен Арто, за да опише радикална нова форма на театър, която би шокирала и отвратила своята публика, като по този начин разкрива истинската природа на човешкото съществуване. Арто смята, че конвенционалният театър е твърде опитомен и нереалистичен и че не отразява истинското насилие и хаос на човешкото състояние. Той искаше да създаде театър, който да бъде толкова краен и конфронтационен, че да принуди публиката да се изправи срещу собствените си страхове и желания.

Theatre of the Cruel се характеризира с използването на насилие, кръв и други шокиращи изображения. Арто твърди, че тези елементи са необходими, за да се преодолее съпротивата на публиката и да им се позволи да преживеят света по нов начин. Други отличителни белези на стила са:отхвърляне на конвенционалната драматична форма, акцент върху визуални и звукови, а не текстови елементи, акцент върху създаването на мощни визуални изображения.

Идеите на Арто оказаха силно влияние върху развитието на съвременния театър и продължават да се практикуват от театрални компании по целия свят. Някои от най-известните примери за Театър на жестокото включват:*The Bacchae* от Еврипид, *Salome* от Оскар Уайлд и *Equus* от Peter Shaffer.

Ето някои от основните характеристики на Theatre of the Cruel:

* Насилие и кръв: Theatre of the Cruel често използва графично насилие и кръв, за да шокира и отврати публиката. Това не се прави в името на безпричинно насилие, а по-скоро, за да се създаде усещане за неотложност и да се принуди публиката да се изправи срещу собствените си страхове и желания.

* Голота и сексуалност: Theatre of the Cruel често използва голота и сексуалност, за да създаде усещане за дискомфорт и безпокойство. Това не се прави с цел дразнене, а по-скоро за да се предизвикат конвенционалните представи на публиката за морал и идентичност.

* Разрушаване на конвенционалната форма: Theatre of the Cruel често нарушава конвенционалната драматична форма чрез използване на нелинейни разкази, прекъсване на сцени и разбиване на четвъртата стена. Това се прави, за да се създаде усещане за дезориентация и несигурност и да се предизвикат очакванията на публиката.

* Акцент върху визуални и звукови: Theatre of the Cruel често поставя повече акцент върху визуалните изображения и звука, отколкото върху диалога. Това се прави, за да се създаде по-завладяващо и сетивно изживяване за публиката и да се заобиколи рационалният ум и да се обърне директно към емоциите.

Theatre of the Cruel е предизвикателна и провокативна форма на театър, но може да бъде и силно и трансформиращо преживяване. Сблъсквайки публиката със собствените й страхове и желания, Театърът на жестоките може да ни помогне да разберем по-добре себе си и света около нас.