1. Обвинения в магьосничество: Абигейл инициира конфликта в пиесата, като обвинява невинни хора в магьосничество. По-конкретно, тя обвинява Титуба, роб в домакинството на преподобния Парис, че практикува тъмна магия. Това обвинение подготвя почвата за по-нататъшни неверни твърдения и разпространение на параноя в общността.
2. Манипулиране на другите: Абигейл използва своя чар, харизма и хитрост, за да манипулира околните, особено младите жени в града. Тя убеждава момичетата да се присъединят към нея в изпълнението на странен танц в гората, който се възприема като сатанински ритуал. Подвеждайки ги, тя придобива контрол над тяхното поведение и мисли.
3. Преструване на страдание: Абигейл се преструва, че е засегната от неизвестна свръхестествена сила. Тя показва странни припадъци, крещи и изкривява тялото си, убеждавайки обществото, че е омагьосана. Тази преструвка подхранва истерията и страха сред жителите на града.
4. Динамика на мощността: Абигейл признава, че обвиняването на другите в магьосничество й дава новооткрито усещане за сила и власт. Използвайки тези обвинения, тя може да повлияе на решенията на града, да повлияе на изхода от лични конфликти и дори да оформи хода на живота на хората.
5. Съперничество и желание: Желанието на Абигейл за Джон Проктър, женен мъж, движи действията й и подхранва решимостта й да елиминира всеки, който се изпречи на пътя й, включително съпругата на Джон, Елизабет Проктър. Тя използва обвиненията в магьосничество като средство да се отърве от съперниците си и да осигури желаната от нея връзка.
Чрез своите действия и мотиви, Абигейл Уилямс задвижва поредица от събития, които излизат извън контрол, което води до трагичните последици, описани в "The Crucible". Нейната роля подчертава опасностите от непроверени обвинения, манипулация и крехкостта на човешките общества по време на масова истерия и страх.