Имитацията е основна концепция в драмата и присъства от най-ранните форми на театрални представления. Тя се основава на идеята за "мимезис", която идва от гръцката дума "mimeisthai" и означава "подражавам". Аристотел в своя влиятелен трактат „Поетика“ подчертава важността на имитацията в драмата и твърди, че тя е същността на поетичното изкуство.
В драмата имитацията приема различни форми:
1. Имитация на персонажа :Актьорите въплъщават и имитират различни герои, възприемайки техните индивидуалности, маниери, говорни модели и емоции, за да създадат правдоподобни и завладяващи изпълнения. Това включва разбиране на мотивацията, конфликтите и взаимоотношенията на героите и оживяването им на сцената.
2. Имитация на действие: Драматичните представления включват имитиране на действия, събития и ситуации. Това може да включва физически действия, като битки с мечове, танци или жестове, както и вербални действия, като изнасяне на речи или участие в диалози.
3. Настройка на имитация: Сценичните елементи, като декори, реквизит, костюми и осветление, допринасят за имитацията на конкретна обстановка или среда. Тези елементи помагат на публиката да се пренесе в света на пиесата и създават усещане за време, място и атмосфера.
4. Емоционална имитация: Актьорите предават и имитират емоции чрез своите изпълнения, предизвиквайки редица чувства у публиката. Те използват своите вокални интонации, изражение на лицето, език на тялото и жестове, за да изразят радост, скръб, гняв, страх, любов и други емоции, които движат разказа.
Имитацията в драмата позволява на драматурзите и актьорите да изследват човешкия опит, да разглеждат социални и исторически теми и да предават идеи и послания на публиката. Това е ключов аспект на театралното разказване на истории, който позволява създаването на завладяващи представления, които ангажират и завладяват публиката.