В този момент публиката е наясно с няколко важни факта:
1. Любовта, която обрича: Публиката знае от началния пролог, че любовта между Ромео и Жулиета в крайна сметка ще доведе до преждевременната им смърт. Докато Ромео и Жулиета откриват своето увлечение, публиката разбира трагичните последици от страстта им, което създава усещане за предчувствие и напрежение.
2. Враждата между Монтеки и Капулети: Дългогодишната вражда между семействата Монтегю и Капулети е известна на публиката от самото начало. Те са наясно с дълбоко вкоренената вражда и насилие между двете семейства. Това знание засилва драматичната ирония, тъй като Ромео, Монтегю, и Жулиета, Капулети, се влюбват дълбоко, без да знаят последствията, които връзката им ще има и за двете семейства.
3. Невежеството на родителите: Родителите на Ромео и Жулиета не подозират за разцъфтяващата любов на децата им. Знанието на публиката за тази тайна връзка добавя към драматичната ирония, тъй като родителите продължават да правят планове и решения, които несъзнателно допринасят за трагедията.
Установявайки тази драматична ирония в сцена 1, Шекспир създава дълбоко усещане за напрежение и патос. Публиката е пленена от силната любов между Ромео и Жулиета, като същевременно е наясно с надвисналата гибел, която ги очаква. Този контраст между тяхната страст и знанието за трагичната им съдба засилва емоционалното въздействие на пиесата.