- Неподчинението на Антигона на заповедите на Креон: Когато Креон публично заявява, че всеки, който погребе Полинейк, ще бъде наказан със смърт, Антигона демонстративно заявява, че ще погребе брат си, въпреки че е наясно с последствията. Нейното изказване е не само акт на предизвикателство, но и форма на вербална ирония, тъй като тя използва думи, които изразяват обратното на това, което тя наистина възнамерява да направи.
- Самоувереността на Креон: Първоначално Креон е представен като уверен и могъщ владетел. Той вярва, че неговите закони са справедливи и че той напълно контролира ситуацията. Въпреки това, докато пиесата се развива, събитията започват да излизат извън контрол и увереността на Креон постепенно пада. Неговото повтарящо се настояване, че той е прав и че Антигона греши, става иронично, когато действията му в крайна сметка водят до собственото му падение.
- Пророчеството на Тейресий: Слепият пророк Тейресий посещава Креон и го предупреждава, че действията му са разгневили боговете. Той предсказва, че Креон ще се изправи пред тежки последствия, ако не промени курса си. Креон първоначално отхвърля пророчеството на Тейресий като глупост, но събитията в пиесата потвърждават думите на пророка, правейки скептицизма на Креон ироничен.
- Окончателната реализация на Креон: В заключителните сцени на пиесата Креон най-накрая осъзнава последствията от действията си. Докато скърби за смъртта на сина си Хемон и съпругата си Евридика, той се оплаква:„О, бях глупак, глупак да науча толкова късно какво е мъдрост!“ Този момент на самоосъзнаване е форма на словесна ирония, тъй като Креон трябва да признае собствената си глупост, след като упорито защитава решенията си през цялата пиеса.
Като цяло използването на словесна ирония в „Антигона“ добавя дълбочина и сложност към героите и сюжета, подчертавайки контраста между техните думи и истинските им намерения и подчертавайки трагичните последици от човешката гордост и упоритост.