Hamartia (Fatal Flaw):
- Фаталният недостатък на Антигона е нейното упорито придържане към нейните морални принципи, което води до нейното падение.
Хубрис (прекомерна гордост):
- Гордостта на Антигона произтича от нейното убеждение, че нейният морален дълг да погребе брат си измества законите и авторитета на държавата.
Перипетия (Обръщане на съдбата):
- Действията на Антигона водят до обрат на съдбата за нея и другите замесени. Решението й да се противопостави на заповедите на Креон води до осъждането й на смърт, което причинява страдание на семейството й и на самия Креон.
Анагноризис (разпознаване):
- Признаването на Греон от Креон идва твърде късно, тъй като се случва едва след смъртта на Антигона. Това осъзнаване му носи голяма мъка и тъга, тъй като той признава последствията от действията си.
Катарзис (пречистване на емоцията):
- Публиката изпитва чувство на катарзис чрез изобразяването на страданието на Антигона и разкаянието на Креон. Изследването на моралните конфликти, семейните връзки и границите на човешката гордост в пиесата предизвиква интензивни емоции и размисъл.
Благородни качества:
- Въпреки недостатъците си, Антигона също е представена като благородна и възхитителна фигура. Нейната непоклатима лоялност към семейството й, смелостта й да се противопостави на несправедливата власт и готовността й да пожертва живота си за това, в което вярва, допринасят за нейния трагичен героизъм.
В обобщение, Антигона илюстрира много от класическите черти на трагичния герой, включително фатален недостатък, високомерие, преобръщане на съдбата, признание, катарзис и благородни качества. Нейният герой и събитията в пиесата предизвикват силни емоции и размишления върху сложността на човешкия морал и последствията от нашите избори.