Непреодолимата мания на Уили за успеха и материалните постижения се превръща в негов трагичен недостатък. Той се придържа здраво към заблудата на американския драм, дори когато реалността рисува различна картина, водеща до разочарование, самоизмама и провал.
2. Надменност (гордост):
Прекомерното чувство за собствена значимост и гордост на Уили му пречи да признае провалите си. Той отказва да поеме отговорност за своя избор и обвинява външни фактори за своите трудности, допринасяйки за трагичния му провал.
3.Anagnorisis (Разпознаване):
Уили най-накрая придобива момент на самоосъзнаване, когато осъзнава истината за погрешните си стремежи. Той признава, че е позволил на обществените очаквания и фалшивата мечта за успех да го заслепят от истинската му стойност и връзки.
4. Перипетия (Обръщане на съдбата):
Срещата на Уили с неговия шеф Хауърд Вагнер води до драматичен обрат на събитията. Той очаква признание и награда за дългите си години служба, но вместо това се сблъсква с отхвърляне и унижение, което води до спад в живота му.
5. Катарзис (Емоционално освобождаване):
Публиката преживява катарзис, като стане свидетел на борбата и евентуалното падение на Уили. Предизвиканите емоции - съжаление, ужас и скръб - служат като форма на емоционално прочистване, позволявайки на публиката да съпреживее тежкото му положение и да размишлява върху по-широките теми на пиесата.
6. Трагичен край :
Трагичната съдба на Уили в крайна сметка е подпечатана, когато той решава да посегне на живота си в отчаян опит да осигури финансова сигурност на семейството си. Смъртта му подчертава последствията от погрешните му мечти и цената, която плаща за неспособността си да се изправи срещу истината.