Въпреки това, някои читатели може също да намерят смелостта на Макбет за обезпокоителна или обезпокоителна. Неговата прекомерна амбиция и безмилостен стремеж към власт го карат да извърши отвратителни действия, а смелостта му изглежда се подхранва от безразсъдно незачитане на моралните принципи. С напредването на пиесата смелостта на Макбет става все по-омърсена от неговата вина и параноя, което води до евентуалното му падение.
В този смисъл смелостта на Макбет служи като сложна и морално двусмислена черта, която предизвиква редица реакции от читателите, включително възхищение, загриженост и дори страх.