Ето защо:
* Самият акт: Отказът на Роза Паркс беше съзнателен избор да се противопостави на законите за сегрегация, които тя смяташе за несправедливи. Това не беше грешка или изтичане на преценка, а умишлен акт на съпротива.
* Нейната мотивация: Паркс беше активен член на NAACP и отдавна участва в борбата за граждански права. Нейното действие не беше решение на стимул, а кулминация на ангажимента й за равенство.
* Нейното въздействие: Актът на Паркс се превърна в символ на движението за граждански права, вдъхновявайки безброй други да се борят за справедливост. Нейната история олицетворява силата и устойчивостта, необходими за оспорване на обществените несправедливости.
Макар че честността може да не е основният фокус на нейния акт, важно е да се признае, че ангажиментът на Роза Паркс към нейните убеждения и желанието й да отстоява това, в което тя вярва, дори и на фона на неблагополучието, всички са свързани с чувството за морална цялост.
Важно е да се отбележи, че докато действията й са били смели, нейната история също е напомняне за продължаващата борба за расова справедливост и значението на изказването срещу несправедливостта.