По време на пиесата Макбет е преследван от призрака на Банко, когото той също е убил. Призракът се явява на Макбет по време на банкет и го обвинява в убийство. Тази халюцинация е физическа проява на вината на Макбет и страха му да не бъде разобличен.
Макбет също изпитва безсъние, което е често срещан симптом на вина. Той не може да намери почивка и постоянно е измъчван от кошмари и мисли за престъплението си. Тази липса на сън допълнително засилва чувството му за вина и го прави по-податлив на халюцинации и други ирационални поведения.
С нарастването на вината на Макбет той става все по-параноичен. Той започва да подозира, че всички около него кроят заговор срещу него и че е в постоянна опасност. Тази параноя го кара да извърши още повече убийства, за да осигури позицията си и да се защити.
Вината на Макбет е значителна движеща сила в пиесата и допринася за евентуалното му падение. Неспособността му да се примири с престъплението и последствията, които то носи, в крайна сметка води до неговото унищожение.