1. Установяване на обстановката и социалния контекст :
Откривайки пиесата със сцена, включваща обикновени граждани, Шекспир подготвя сцената за предстоящия конфликт и дава представа за социалния контекст на древен Рим. Присъствието на обущаря и други обикновени жители установява плебейската перспектива, подчертавайки класовите разделения и напрежението, които съществуват в града.
2. Създаване на чувство за непосредственост :
Началото на пиесата с реалистично изображение на ежедневието въвлича публиката в историята от самото начало. Сцената осигурява незабавно усещане за време и място, което прави обстановката по-свързана и поглъщаща за публиката.
3. Представяне на теми и предсказания :
Чрез взаимодействието на обущаря и други обикновени хора, Шекспир въвежда няколко важни теми, които ще бъдат изследвани в пиесата. Те включват контраста между тревогите на обикновените хора и политическите амбиции на елита, ролята на съдбата и пророчеството и динамиката на властта в обществото.
4. Установяване на характера на обикновените хора :
Началната сцена дава възможност на публиката да се запознае с някои от обикновените хора, които играят важна роля в историята. Тези герои често коментират действията на силните и предлагат прозрения за техните мотивации.
5. Задаване на тона за възпроизвеждане :
Тонът на началната сцена определя сцената за останалата част от пиесата. Той загатва за политическата интрига, конфликт и трагедия, които ще се разиграят, като същевременно осигурява моменти на хумор и лекомислие.
Като цяло решението на Шекспир да започне „Юлий Цезар“ със сцена, включваща обущаря и други обикновени хора, беше стратегически избор, който помогна да се установи обстановката, социалния контекст, темите и тона на пиесата, като същевременно ангажира публиката от самото начало.