2. Абсурдистка драма: Абсурдната драма умишлено представя ирационален и хаотичен свят, често отхвърляйки традиционните структури на разказване на истории и логически обяснения. Героите и ситуациите изглеждат безсмислени и абсурдни, предавайки екзистенциални теми за безсмислието и абсурда на живота. Абсурдната драма често използва сатира, хумор и сюрреалистични образи, за да подчертае социалните недостатъци, човешкото поведение и предизвикателствата на общуването в един несвързан свят.
3. Експресионистична драма: Експресионистичната драма се фокусира върху предаването на емоционалните и психологическите състояния на героите, а не върху представянето на последователен сюжет. Той използва изкривена реалност, преувеличени декори и костюми, символика и фрагментирани разкази, за да създаде потапящо и субективно изживяване. Експресионистичните драми имат за цел да предизвикат силни емоции и реакции у публиката и често изследват теми, свързани с вътрешни борби, безпокойство, отчуждение и подсъзнанието.
4. Епична драма: Епичната драма поема грандиозни и обширни разкази, често включващи исторически или митични събития, множество сюжетни линии и огромен обхват. Той изобразява по-големи от живота герои и обхваща значими обществени, политически или глобални теми. Епичните драми използват множество настройки, времеви периоди и подсюжети, за да създадат панорамно и завладяващо изживяване, предлагайки задълбочени прозрения за човешката природа и хода на историята.
5. Фарс: Фарсът е безгрижна и комедийна форма на драма, която набляга на преувеличени ситуации, физически хумор, шамарска комедия и недоразумения. Включва остроумен диалог, хаотични сюжети и невероятни сценарии, всички целящи да предизвикат смях у публиката. Фарсът често се подиграва на човешката глупост, лицемерието и социалните норми, като използва хумора, за да забавлява, вместо да предоставя задълбочен анализ или сериозно съзерцание.
6. Мелодрама: Мелодрамата се фокусира върху повишени емоции и преувеличени елементи на сюжета, за да създаде силно емоционално въздействие върху публиката. Той използва ясни морални конфликти, с герои, класифицирани на герои, злодеи и жертви, и често включва драматична музика, светлинни ефекти и засилен диалог. Мелодрамата се обръща към емоциите на зрителя, като се фокусира върху емпатията, съчувствието и триумфа на доброто над злото.
7. Трагикомедия: Трагикомедията съчетава елементи от комедия и трагедия, показвайки както хумористични, така и трогателни аспекти от живота. Той представя смесица от безгрижни и сериозни моменти, като често изследва теми, свързани с любовта, загубата, изкуплението и човешката слабост. Сливането на смях и сълзи в трагикомедията дава възможност за по-дълбоко изследване на човешкия опит, разкривайки сложността и противоречията, присъщи на живота.
8. Историческа драма: Историческите драми разказват истории, развиващи се в миналото, като често се основават на реални исторически събития или личности. Те изобразяват исторически периоди, обичаи и социални контексти, за да осигурят по-задълбочено разбиране на миналото. Историческите драми използват автентични костюми, декори и език, за да създадат усещане за реализъм и да пренесат публиката в различни епохи, изследвайки теми за власт, политика, социална промяна и въздействието на историческите събития върху живота на отделните хора.