1. Морална сложност: Героят трябва да има смесица от добри и лоши черти, което да ги прави близки до публиката. Те трябва да са способни да вземат добродетелни решения, но и да са податливи на недостатъци и слабости.
2. Социална значимост: Борбите и пътуването на героя трябва да отразяват по-широки обществени проблеми и да резонират със съвременния свят. Тежкото им положение трябва да предложи прозрения за човешкото състояние и предизвикателствата, пред които са изправени отделните хора в едно сложно общество.
3. Емпатия: Публиката трябва да може да съчувства на главния герой, разбирайки техните мотивации и желания, дори когато изборът им води до трагични последици.
4. Универсалност: Историята на героя трябва да надхвърля културните и географски граници и да говори за фундаментални човешки преживявания. Темите, изследвани в пиесата, трябва да резонират с публиката, независимо от техния произход или обстоятелства.
5. Трагичен недостатък: Пътуването на героя в крайна сметка трябва да завърши с падение, причинено от специфичен недостатък или черта на характера. Този недостатък трябва да е неразделна част от природата на героя, а не просто външно обстоятелство, и трябва да доведе до мощен катарзис за публиката.
6. Усещане за съдба или неизбежност: Пиесата трябва неусетно да внуши, че героят е обречен на провал, въпреки най-добрите им усилия и благородни намерения. Усещането за съдба или неизбежност допълва трагичното въздействие и засилва емоционалната връзка на публиката с главния герой.
7. Героични качества: Въпреки своите недостатъци и слабости, трагичният герой трябва да притежава възхитителни качества, които предизвикват възхищение от публиката. Техните борби трябва да разкриват дълбоко чувство за морал, смелост и издръжливост, дори в лицето на огромни несгоди.
8. Уместност към съвременните проблеми: Пътуването на трагичния герой трябва да отразява тревогите, тревогите и стремежите на съвременния свят. Като представя нюансирано изследване на належащи социални или психологически проблеми, пиесата може да предизвика важни дискусии и саморефлексия сред публиката.
9. Катарзис и емоционално въздействие: Пиесата трябва да завърши със силно емоционално освобождаване или катарзис, където публиката изпитва дълбоко чувство на съжаление и страх, както предлага Аристотел. Падението на трагичния герой трябва да предизвика емпатия и интроспекция, оставяйки публиката с ново разбиране за човешката природа и сложността на живота.
Чрез включването на тези елементи Артър Милър вярваше, че съвременните драматурзи могат да създадат трагични герои, които резонират дълбоко със съвременната публика, осигурявайки провокиращо мисълта и емоционално ангажиращо театрално изживяване.