Катарзис: Аристотел вярва, че трагедията трябва да предизвиква съжаление и страх, което води до катарзис, емоционално очистване на преживяванията на публиката. "Крал Лир" предизвиква състрадание към герои, изправени пред нещастие с тяхното падение, действайки като освобождаване на бутилирани емоции за публиката.
Сюжет и обръщане: Крал Лир следва акцента на Аристотел върху сложния сюжет. Решенията на Лиър задвижват злополучна поредица от събития, кулминирайки в сложна мрежа от семейно предателство, трагедия на лудостта, която в крайна сметка води до неговото изкупление
Hubris (HAMARTIA): Лиърс фатален недостатък или хамартия, се крие в неговия горд стремеж към ласкателство и абсолютна власт над трите си дъщери. Шекспир установява арогантността на Лиърс в началното действие, задвижвайки трагичната арка.